Скъпи приятели това лято аз преживях доста неприятности,но съм на път да се съвзема,дори нещо повече триумфирах в една област която до скоро мислех  недостъпна за скромната ми душа-поезията.Цялото лято прекарах на терасата,но не за да се усамотя или да се скрия от близки и приятели а защото имах нужда от мотивация да пиша поезия.А мотивацията беше на отстрещната  тераса на втория етаж .Там живееше леля Диди,майката на Жорко която аз харесвам още от малък.Понякога тя простира прането на балкона топлес,а аз чаках тези моменти с дни и не мога да опиша усещането когато я зърнех.Започвах да и правя зайчета с едно малко огледалце а тя уж строго ми размахваше пръст и поклащайки онези(не знам как да ги нарека,много е еротично)ще го кажа направо поклащайки онези толкова жадувани цици се прибираше в кухнята и после пак излизаше,уж забравила някоя щипка,а аз изпущах огледалцето и започвах да пиша:
           Лелъо Диди,лелъо Диди
           покажи се на балкона
           Лупу иска да те види
           как поклащаш силикона
И така леля Диди лирата ми дразни
а пък тя(лирата)във чудни стихове се празни!

Ето на тази снимка виждате как леля Диди слуша прехласнато и се наслаждава на стиховете които неуморно и посвещавам.